COP28 Дубай: Какви бяха ползите от последните пет срещи на върха на ООН за климата?
Световни лидери и експерти се срещат, за да обсъдят нарастващите емисии на парникови газове и тяхното въздействие върху климата, тъй като годишната конференция на ООН за изменението на климата започва в четвъртък в Дубай, Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Начини за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и международен фонд за подпомагане на адаптирането към климата ще бъдат на първо място в дневния ред на срещата на върха, официално известна като Конференцията на страните на ООН (COP28).
COP28 ще изисква от държавите да коригират плановете си за климата въз основа на очакваните прегледи на техния напредък към Парижкото споразумение от 2015 г. – обвързващ международен договор за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 2030 г. до 1,5 градуса по Целзий (34,7 градуса по Фаренхайт) в сравнение с прединдустриалния период нива.
Но срещата на върха беше въвлечена в полемика относно обвиненията в „зелено промиване“ от страна на ОАЕ – обвинение, което емирствата в Персийския залив отрекоха. Greenwashing е процес на насърчаване на подвеждаща или невярна информация относно ползите за околната среда от дадена практика.
Еколози и експерти поставиха под съмнение решението да се проведе най-голямата среща на върха за климата в света в страна, където производството на нефт и газ е опората на икономиката. Решението на правителството на ОАЕ да назначи Султан ал-Джабер, главен изпълнителен директор на Abu Dhabi National Oil Co, също не се хареса добре на критиците.
Последната среща на върха започва на фона на неспазени обещания, тъй като усилията за справяне с извънредната климатична криза са в застой сред разделения. Глобалният юг настоява индустриализираните страни да направят повече в борбата срещу изменението на климата.
Ето всичко, което трябва да знаете за случилото се на последните пет срещи на върха за климата и тяхното въздействие:
COP27 през 2022 г.
Къде: Шарм ел-Шейх, Египет
Президент: Египетският министър на външните работи Самех Шукри
Основен резултат: Фонд за загуби и щети
Финансирането на климата беше основна спорна точка на COP27, където беше създаден фонд за загуби и щети, предназначен да подкрепя развиващите се страни, опустошени от въздействието на климата.
Тази година вълна от наводнения, горски пожари и рекордни суши по целия свят струваха щети за милиарди долари. Само три големи глобални метеорологични явления – урагани и суши в САЩ и Европа – са стрували над 150 милиарда долара миналата година, според Yale Climate Connections. Миналата година Пакистан беше засегнат от най-смъртоносното си наводнение, което нанесе щети на стойност около 15 милиарда долара.
И все пак страните не успяха да постигнат консенсус относно това кой ще вложи пари във фонда за загуби и щети и с каква сума. Очаква се да бъде пуснат в действие на COP28.
През септември коалиция от развиващи се страни предложи индустриализираните нации да обещаят поне 100 милиарда долара за фонда за загуби и щети до 2030 г. Те казват, че тъй като развитите страни са допринесли за по-голямата част от въглеродните емисии, те трябва да поемат водеща роля в справяне с климатичната криза.
„Срещата на върха на COP е единственото място, където правителствата от глобалния юг могат да огледат развития свят и да бъдат третирани като равни. Миналогодишното споразумение относно загубите и щетите е много добър пример за това“, каза Дебора Рамалопе, ръководител на отдела за анализ на климатичната политика в Climate Analytics.
Въпреки това, извън залите за преговори на срещата на върха за климата, нещата не напреднаха според обещанията.
COP26 през 2021 г.
Къде: Глазгоу, Шотландия
Президент: Британският член на парламента Алок Шарма
Основен резултат: Пактът от Глазгоу, съгласие на Правилника на Парижките споразумения
Пактът от Глазгоу на COP26 си постави за цел да надгради Парижките споразумения, като посочи как да се справим с изменението на климата. Те се споразумяха за общи времеви рамки за целите за намаляване на емисиите и стандарти за световните въглеродни пазари.
Въглеродните пазари по същество определят цена на емисиите, позволявайки на емитерите да ги компенсират. Те могат да компенсират своите неизбежни емисии, като финансират проекти, които премахват парниковите газове от атмосферата.
Анализ за 2022 г. от Climate Action Tracker на Climate Analytics установи, че въпреки че глобалното затопляне е намаляло след приемането на Парижкото споразумение през 2015 г., напредъкът е спрял през последната година.
Конференцията стана свидетел и на формирането на Глазгоуския финансов алианс за Net Zero. Съгласно това 450 корпорации с над 130 трилиона щатски долара частен капитал се съгласиха да ускорят прехода към икономика с нулева нетност.
Докато компаниите рекламират нетен нулев напредък, това понякога изключва въглеродните емисии от целия жизнен цикъл на техните операции, като например доставчици трети страни. Изправени пред такива вратички, защитниците на климата настояха за по-решителни действия срещу това, което те наричат „зелено промиване“.
COP25 през 2019 г.
Къде: Мадрид, Испания
Президент: Чилийският министър на околната среда Каролина Шмид
Основен резултат: Уреждане на елементи от Правилника на Парижкото споразумение
На COP25 не бяха обявени големи нови споразумения. Страните обаче прецизираха ангажиментите си към Парижкото споразумение за емисиите.
Преди срещата на върха милиони по света протестираха с искане за спешни действия за справяне с глобалната климатична криза. Шведската климатична активистка Грета Тунберг, която организира стачки, за да притисне международната общност да направи повече, беше обявена за Личност на годината през 2019 г. от списание Time.
Лидерите на COP25 се опитаха да създадат официален глобален пазар на въглеродни емисии за намаляване на емисиите, но не успяха да се споразумеят за стабилен набор от правила.
COP24 през 2018 г.
Къде: Катовице, Полша
Председателство: Полският министър на енергетиката Михал Куртика
Основен резултат: План за действие за пола
Страните се споразумяха, че ще оценяват напредъка си по Парижкото споразумение на всеки две години, започвайки от 2024 г. Тази „глобална инвентаризация“ сега се провежда на COP28.
Срещата на върха потвърди обещанието, дадено на COP15 през 2009 г. и все още не е напълно реализирано – че всяка година до 2020 г. индустриализираните страни ще дават на развиващите се държави 100 милиарда долара годишно за адаптиране към изменението на климата.
Държавите също така не можаха да постигнат консенсус относно пазарите на въглеродни емисии и търговията с емисии, въпреки че се съгласиха с мерките, когато за първи път започнаха да подписват Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) през 1992 г.
Търговията с емисии включва използване на икономически стимули, като намаляване на данъците, за да се намалят въглеродните емисии на компаниите.
Въпреки това, един основен източник на емисии е индустрията за изкопаеми горива, която е допринесла за 89 процента от глобалните емисии през 2018 г., според ClientEarth. Защитниците на климата казват, че когато лидерите на петрола и газа са включени в преговори като COP, техните икономически интереси възпрепятстват стабилния напредък по стратегиите за изменение на климата.
„Проблемът с лидерите в петрола и газа в тези дискусии е, че нашият опит показва, че много от тях не желаят да се борят с реалността, която науката изисква“, каза Рамелоуп. „За да ограничим затоплянето до 1,5C, трябва да декарбонизираме нашите общества и това означава, че трябва драстично да намалим зависимостта си от изкопаемите горива.“
Вместо това улавянето и съхранението на въглероден диоксид се насърчават като решения, въпреки че са неефективни, добави тя.
Улавянето и съхранението на въглерод е метод за ограничаване на емисиите чрез съхраняване на въглеродния диоксид, отделян от индустриите, под земята или чрез обработката му, намалявайки въздействието им върху околната среда.
COP23 през 2017 г.
Къде: Бон, Германия
Президентство: Правителството на Фиджи
Основен резултат: Фонд за адаптиране към Парижкото споразумение, План за действие за равенство между половете
Тъй като действията в областта на климата се насочиха към приобщаване, тази конференция представи първата за малките островни развиващи се държави с председателството на Фиджи. Като една от многото такива държави, изправени пред заплахата от покачване на морското равнище, Фиджи използва възможността да стартира стратегията Ocean Pathway за справяне с връзката между океаните и изменението на климата.
За първи път на COP всички членове на ООН ратифицираха Парижкото споразумение. Това обаче беше придружено от известна регресия, тъй като пет месеца преди срещата на върха тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп обяви, че страната му ще се оттегли от Парижките споразумения.
UNFCC също така прие своя първи по рода си План за действие за равенство между половете, за да улесни по-приобщаващ мониторинг, политики и действия в областта на климата.
Участниците в COP23 решиха, че Парижкото споразумение ще бъде обслужвано от Фонда за адаптация – създаден от COP7 през 2001 г., за да подпомогне развиващите се страни при адаптирането им към отрицателните въздействия от изменението на климата.
